Топ 10 на шампионите на Eclipse Award на Eddie Mac

Конни надбягвания – Състезателна снимка на САЩ

Играта на конете е игра на деня, като състезанията завършват във времето, необходимо за измиване на зъбите. Цялата Triple Crown дори не трае 6 1/2 минути, а мястото в историята може да зависи от късмета или решението на жокея за част от секундата. В състезанията бъдещето винаги е сега и за перспектива е възнаграждаващо да се замислим за миналото.

Националната състезателна асоциация на чистокръвните ни дава шанс да се върнем назад във времето и да класираме нашите 10 най-добри шампиони на Eclipse Award за последните 50 години. Панел от 42 състезателни ръководители, писатели, диктори и хендикапери избраха по 10 коня от всяко от последните пет десетилетия.

Можете да гласувате на ntra.com и да разберете резултатите на 28 януари, когато TVG, Racetrack Television Network и други издания ще покажат виртуалната церемония на наградите Eclipse.

Установяването на моите топ 10 беше предизвикателство, но забавно. Несъмнено ще не се съгласите с някои от моите избори. Е, това е същността на спорта. Всичко е въпрос на мнение, независимо дали оценявате днешните минали изпълнения или тези от миналото.

1- Отказа

Мисля, че Секретариатът ще оглави повечето бюлетини, но отидох с The Mighty Forego, единственият трикратен Кон на годината (1974-76) за последните 50 години. Той спечели от 6 стадия до 2 мили и спечели 14 трофея от клас 1 в кариера от 34 срещу 57, която продължи шест сезона.

Великият каринг никога не е печелил състезание за тройна корона (той завърши четвърти в дербито на секретариата), но направи почти всичко останало. Той беше бавен стартер, не успя да вземе класирани залози до 16-то си състезание в края на 3-годишната си година. Той беше сила на природата на 4, 5 и 6, като натрупа осем награди Eclipse, рекорд, който ще остане завинаги.

Отказът издържа и превъзхожда, въпреки че е нездравословен.

„Постоянното обикаляне на краката му помогна да го закара до състезанията“, каза треньорът Франк Уайтли. „Понякога го правихме за два или три часа наведнъж. Глезените му бяха ужасни за гледане от такова износване. Той беше невероятен кон, който правеше нещата, които правеше.”

2- Секретариата

Big Red стана национален герой през 1973 г., когато постави рекорди за скорост, които все още са във всяко състезание за Triple Crown. Той пристъпи в друго измерение в Белмонт Стейкс, където неговата 31-кратна коронация в 2:24 изглежда сега също толкова отвъдна, колкото и тогава.

За неговия цял живот летописец, покойният велик Бил Нак, Секретариатът олицетворява национален архетип.

„Мисля, че конят е част от американското ДНК, защото Америка се е установила на гърба на кон“, каза Нак. „Мисля, че когато се появи кон като Секретариата, той възобновява любовта ни към коня. Мисля, че това е една от причините популярността му да продължи.”

Петкратният шампион на Eclipse беше толкова красив, колкото беше надарен, огромен кестен с несравнима харизма. Ако е възможно, той може да е бил дори по-добър на трева, отколкото на пръст. Последните му две състезания бяха на трева, бегълци в Man o’ War и Canadian International. Жалко, че беше пенсиониран в коне след 3-годишния си сезон. Въпросът "какво ако?" винаги ще се забави.

Източник:https://youtu.be/V18ui3Rtjz4

3- Джон Хенри

Подобно на Секретариата, този велик кастр за всички времена беше световен бияч на трева и пръст. Подобно на Forego, Джон Хенри става по-добър с възрастта, а „The People’s Horse“ е единственото 9-годишно дете, обявено за Кон на годината, три години след като получи първото си, единодушно избрано.

Седемкратният носител на наградата Eclipse спечели два хендикапа на Санта Анита и златна купа на Jockey Club (основна писта), два Arlington Millions (трева) и четири шампионата на трева. Неясно отгледаният син на Оле Боб Бауърс беше 39 срещу 83, включително 25 победи с класифицирани залози, от 1975-84 г., отсъствайки през 1979 г. и през по-голямата част от 1982 и 1983 г. поради контузии. Подобно на Forego и Secretariat, никога няма да има друг като него.

Том Левинсън, доведеният син на собственика на Джон Хенри, Сам Рубин, каза:„Джон винаги имаше огън в очите, докато обикаляше опонентите си в падока, очите му бяха изцъклени от решимост за победа. Със сигурност могъщият, сварлив шампион, когото всички обичахме, беше народният герой.”

4- Потвърдено

Водещият мъж на Тройната корона от 1978 г. беше колкото смел, толкова и талантлив и гледането на трите му класически дуела с главния съперник Алидар все още получава кръв. Affirmed разби сърцето на Alydar с обща разлика от по-малко от две дължини тази пролет, а техният Belmont получи повече от половин милион посещения в YouTube.

„Два страхотни коня се появиха в една и съща година“, каза жокей Стив Котън. „Беше страхотно за състезания. Всеки път беше битка между Джо Фрейзър и Али. Никога не съм имал по-вълнуващо преживяване навсякъде от този Белмонт.”

Двукратният кон на годината спечели пет Eclipses и достигна кулминацията в кариерата си от 22 срещу 29 в поредица от седем състезания, шест от които степен 1. Каутен ми каза, че ако Affirmed е бил човек и е играл баскетбол, той е щял да бъде Майкъл Джордан.

5- Сиатъл Slew

Първият кон, който помете класиката, докато е непобеден, беше водещият Алфа мъжкар. Неговата годишна цена от 17 500 долара го направи една от най-големите изгодни сделки в историята, защото не само спечели 14 от 17 старта, но и се отличи във втората си кариера. Конят на годината за 1977 г. беше най-великият баща от всички носители на Тройна корона.

Неговият треньор Били Търнър знаеше, че Slew е специален в началото, така че не беше изненада, когато спечели 2-годишното Eclipse.

„След залозите за шампанско казах на няколко приятели, че ако той не спечели Тройната корона, значи не си върша работата“, каза Търнър тази пролет . „Така че поставих летвата доста високо. След Мемориала на Ууд, всичко, от което се нуждаехме, беше да избегнем лошия късмет в Тройната корона.”

Slew and Affirmed разделиха две космически битки в Belmont Park, като Bid взе Купата на Marlboro от 1978 г., а Affirmed се изравни в Златната купа на Jockey Club от 1979 г. Поставих Affirmed едно място напред, защото той имаше по-дълга кариера и се изправи срещу по-трудни съперници на 2-годишна възраст и

6- Пура

Докато той постигна победа в класиката на Breeders’ Cup Classic през 1995 г., състезателят Том Дъркин го увековечи като „непревземаемата, непобедимата, непобедимата Пура!“ Това беше той по време на поредица от 16 състезания от есента на 1994 г. до лятото на 1996 г. Бившият посредствен терф кон изравни рекорда на най-великото Citation за всички времена.

„Той беше много харизматичен и готин кон,“ каза Джери Бейли на Том Педула, който сътрудничи в автобиографията на ездача от Залата на славата. „Освен деня на състезанието, Пурата беше мека и нежна, топла и размита, колкото бихте искали.“

Пирата имаше инстинкта за убиец през 1995 г., като вървеше 10 срещу 10, за да спечели първия си от поредните трофеи Кон на годината. Той завърши 19 срещу 33 след старт 2 срещу 13 и не достигна до $10 милиона печалба само с $187.

<център>
Източник:https://youtu.be/ydT4SRxZT1Y 7- Американски фараон

След като Тройната корона остана непотърсена в продължение на 36 години, мнозина си помислиха, че никога няма да има ново изчистване. Тогава Pharoah дойде и развълнува състезателния свят в една славна юнска събота в Белмонт Парк. Неговият круиз от кабел до проводник отприщи празненство, което ви накара да почувствате, че всички на мястото са спечелили.

„Беше красив момент“, каза треньорът Боб Баферт. „Никога няма да забравя този звук.“

След толкова много почти пропуски от „сигурни неща“ — на ум идват Smarty Jones и Big Brown — това, което американският фараон направи през 2015 г., беше вълшебно. Класическият му мач на Breeders’ Cup завърши кампанията за Кон на годината и кариерата 9 към 11.

Баферт сподели своята суперзвезда в много срещи и поздрави с фенове. „Да го видиш означава много за хората“, каза той. „Това е обиколката на Pharoah и е доста невероятно. Имам чувството, че водя Бийтълс в града.”

8- Ruffian

Заглавието на биографията на Джейн Шварц от 1991 г. „Burning From The Start“ улови същността на тази невероятно бърза кобилка. За съжаление, тя е запомнена повече с фаталния си срив в мач от 1975 г., отколкото с нейния блясък. Тя беше 10 към 10, повечето от тях разгроми, преди злополучния дуел с героя на дербито Foolish Pleasure.

Нейното величие вдъхнови последваща книга „Ruffian:A Racetrack Romance“ от Бил Нак.

„Тя беше огромна, черна и елегантна“, каза Нак. „Виждал съм много прекрасни кобилки да тичат през годините, но никой никога не е имал нейната харизма, нейното присъствие и този невероятен дар на скорост. Тя беше просто изрод от природата.”

9- Рейчъл Александра

Бяха изминали 85 години, откакто една кобилка спечели Preakness, но Калвин Борел се сещаше толкова добре за Рейчъл Александра, че скочи от победителката в Дербито Mine That Bird, за да я язди в Пимлико. Принцесата на Амазонка последва шествието си в Кентъки Оукс с дължина 20 и 1/4 с дълга победа над Mine That Bird.

Рейчъл отново победи момчетата в Haskell и Woodward, за да завърши сезон 8 към 8, който я направи Кон на годината за 2009 г. Тя беше избутана силно чак отпред в Woodward, който гледах на дървената трибуна на Саратога. Гредите вибрираха, докато феновете отчаяно аплодираха Рейчъл, сякаш беше дете, плуващо далеч от алигатори. Тя избяга, но никога не беше същата.

През 2016 г. Рейчъл Александра влезе в Залата на славата в Саратога Спрингс с треньора си Стив Асмусен. „Днес имам много чувства към Рейчъл“, каза той. „Спомням си всички онези сутрини в Саратога, когато хората се редяха да я видят. Да бъдеш тук днес ви връща много спомени.”

10- Personal Ensign

Нито един кон от най-висока класа в Северна Америка не се беше пенсионирал непобеден и здрав за 80 години. Навлизайки в участъка от 1988 Breeders’ Cup Distaff, изглеждаше, че нямаше шанс Personal Ensign да се отправи към развъдника 13 към 13. Тя беше затънала в калта в Чърчил Даунс, а треньорът Шъг Макгоги беше поразен. „На полюса три осми си помислих, че е безнадеждно победена“, каза той.

След това нейната класа и смелост се засилиха и тя се засили да победи победителя в Дербито Winning Colors във финалния скок. Мнозина проляха сълзи от радост, когато Personal Ensign сбъдна невъзможното.

„Тя изобщо не се справяше с пистата, но се радвам, че не се отказах“, каза Ранди Ромеро. „Тя ми даде най-голямата тръпка в живота ми. Тя беше най-великият кон, който някога съм яздел.”

<център>
Източник:https://youtu.be/xjBUOKiMQNo