Челси:Следваща спирка за неаполитанските изкуства на Жоржиньо и Маурицио Сари

Двамата най-големи наематели на Челси този сезон могат да променят начина, по който клубът гледа на собствената си футболна идентичност. Жоржиньо и Маурицио Сари обещават ера, изпълнена със слънце на място, което е, не винаги правилно, печално известен с мрачния си футбол.

Много се говори за ролята на незначителните печалби за феноменалния успех на British Cycling през последното десетилетие. Дори Големият Сам се увлече с него, докато беше в Кристъл Палас, опитвайки се да извлече малки подобрения от своя отряд. „Ако поставите два процента на всеки играч, “, написа той в бележките от програмата на мача, "това е общо 22% увеличение на начина, по който играете." Не съм напълно сигурен, че можете да обобщите печалбите по този начин, но далеч от мен да споря с Големия Сам.

Челси , от друга страна, са били твърде заинтересовани от финансови маргинални печалби в ущърб на представянето на техните играчи на терена. Беше неловко лято в Западен Лондон. Предстоящото напускане на Антонио Конте от клуба беше най-голямата открита тайна във футбола, тъй като Челси, не желае да плати обезщетението си, надяваха се някой да ги отърве от този обезпокоителен мениджър. Никой не го направи. Така, замяната му с Маурицио Сари означаваше работа с президента/лудия на Наполи Аурелио де Лаурентис. Преговорите се проточиха през цялото лято. Предполагаемите срокове идваха и си отиваха. Играчите не знаеха кога да докладват за тренировка. Челси може да е спестил няколко лири, като е отложил преговорите, но замъгляването му ще струва милиони, ако пропуснат Шампионската лига, Тибо Куртоа напуска клуба в беда, и Конте печели съдебно дело за конструктивно уволнение. Футболният директор Майкъл Еменало напусна през ноември, и няма забележим дългосрочен план, идващ от Стамфорд Бридж. Това е демонстрация в учебник на старата поговорка, „Провалът в планирането означава провал на планирането.“

Community Shield беше ясна илюстрация на разликата между екип с план и екип, който едва наскоро научи новата си цел. Съставът на Манчестър Сити беше неочаквано силен, като се има предвид, че толкова много играчи току-що се завръщаха от Световното първенство. Това бяха мотивирани атлети, жадни да започнат сезона и да защитят титлата си. Сравнете това отношение с докладването на Уилиан за тренировка с пет дни закъснение поради „странен“ паспортен проблем, Eden Hazard взема допълнителен ден за пътуване, и Куртоа се оттегля. Един отбор беше готов за този мач, и един отбор все още много се опитваше да разбере къде дори са били в предсезонната подготовка.

И двата отбора излязоха във формация 4-3-3, намерение да играете висока защитна линия с агресивна преса и игра, базирана на притежание. С подобни подходи, всичко се свеждаше до това кой би могъл да изпълни по-добре. Предупреждение за спойлер:това беше страната с по-силния състав, която играеше в позната система. Първият гол на Серхио Агуеро в 13-ата минута беше резултат от неопитността на Челси да пресира по-високо на терена. Докато Сити чукна топката в задната линия, Жоржиньо излезе от халфовата линия, за да притисне Фернандиньо. След като Фернандиньо премести топката към Америк Лапорт, Жоржиньо се обърна и даде знак на един от централните защитници, за да покрие пространството, което скоро ще бъде освободено от Сеск Фабрегас, когато той се засили, за да затвори топката. Вместо, Старите навици се задействаха и задната линия на Челси падна дълбоко. Дайте спретната топка на Бернардо Силва, седнал в прекрасен джоб с пространство между редовете; португалецът просто пусна бърз пас към нападащия Фил Фоден, който след това го остави на Агуеро да прави неща на Агуеро.

През следващите няколко седмици британската преса ще разлее много мастило за управлението на Фодън, докато те търсят нов спасител на английския футбол. Ще има силни прилагателни като „нарастващ“ и „щурмуващ“. в интерес на истината, тийнейджърът просто пробяга през гигантска дупка с форма на Н'Голо Канте в средата на терена, след като Лапорт и Силва свършиха цялата работа. Бернардо Силва всъщност заслужава много похвали за начина, по който той многократно заема опасни позиции и преминава през халфовата линия на Челси по време на този мач. Ретроспективността е 20/20, но започвам да мисля, че Челси избра грешен халф от Монако миналото лято.

Но поне Sarriball е вълнуващ. Може да изневеря на предпочитанията си към по-прагматичен стил, когато казвам, че е така също вълнуващо. Дори с Канте отстрани, Страхувам се, че шофирането в задната линия на Челси ще бъде твърде често срещана гледка този сезон. Все още потръпвам, когато си помисля за последния път, когато клубът назначи мениджър с предпочитание към висока позиция:дните на пожар в контейнера за боклук на Андре Вилас Боас.

Въпреки това, Сари вече ме спечели, като доведе Жоржиньо със себе си от Наполи. да, роденият в Бразилия италианец не беше най-добре срещу, но съм готов да намеря всякакви извинения за него. Приятно е да го гледаш, докато се движи по терена, търси топката и насочва трафика. Всички останали от Висшата лига трябва да изпратят благодарствена карта на Челси, за да се уверят, че той не се присъедини към този вече плашещо добър отбор на Сити.

Гражданите спечелиха мача на галоп, но има някои обещаващи знаци за привържениците на Челси в началото на този сезон. първо, клубът успя да задържи Азар след лято, когато изглеждаше, че е готов да продължи; имаше своя идол, Зинедин Зидан, не напусна Реал Мадрид по-рано, Съвсем сигурен съм, че в момента ще гледаме разкриващото видео на Хазард. Друго светло място е появата на 17-годишния Калъм Хъдсън-Одои. Той е бил електрически през цялата предсезонна подготовка. Foden е страхотен и всичко, но английският футбол трябва да постави повече надежда в Хъдсън-Одои като следващото си голямо нещо.

Говорейки за следващото голямо нещо на английския футбол, бивш носител на титлата, Рос Баркли, не изглежда наполовина зле в системата на Сари. Италианският треньор многократно е говорил за връщане на забавлението във футбола на "Стамфорд Бридж". Всеки играч, способен на това, е забавен. Бях озадачен как той ще се впише в работническия Челси на Конте миналия сезон, но силата и способностите му на топката могат да бъдат полезни през 2018/19.

Колкото и приятно да се гледа този отбор може да е под своя нов шеф, все пак загубиха с 2-0. Невероятно защитният подход на Конте към мача на Сити миналата пролет беше широко критикуван, но поне той загуби само с 1-0 (и ако Маркос Алонсо не пропиля славен шанс в края, всички щяхме да го приветстваме като майсторски удар на Конте). Нерешителност на борда спрямо мениджърите, трансфери, и удължаването на договора гарантира, че Челси не е почти готов за началото на сезона, и това се показа срещу действащите шампиони. О, добре. Поне ще се забавляват по пътя си към финиша извън местата в Шампионската лига отново.