Феновете на Ливърпул, Позволено ви е да се насладите на това – Алтернативен отчет за мача

Прочетете това внимателно Ливърпул фенове, тъй като нито един доклад от мача няма да ви каже това:Случват се добри неща, и ви е позволено да му се насладите. Разрешено е да добавите тематичната песен от Титаник към гола на Мо Салах срещу Ман Сити, и да не се чувстват глупави за това.

За мъжете, които пият и жените с вкус, Имам въпрос:
Кое би било най-доброто питие, когато гледате футбол?
Коя напитка би се съчетала най-добре с качествата на любимия ви отбор?
Какво идва на първо място във вашия умствен каталог с флип-карти?

Добре, това са три въпроса - с един отговор. Отделете време да помислите, докато отделям време да напиша моя собствена версия на отговора, което може или изобщо не може да отговори на собствения ми въпрос.

На дванадесети септември, 1997 г., г-н Дейвис, добър футболен ценител на думите и виното, отговаряйки на този вековен въпрос в The New Statesman написа, „Ливърпул трябва да има нужда от богат Фльори, нещо с голяма сила и дълбочина на небцето и елегантна структура.'' Но като фен на Шпорите, той остави прощален удар с, „Но Ливърпул, който вкусите днес, не е ретро Ливърпул. Не, най-добре се придържайте към основното бургундско.”

Ливърпул има, за по-голямата част от дълго време, наистина беше основно Бургундия. Което означава, че очакванията ни са паднали. Не се отрича това. Но какво е сега?

Нека пътуваме назад във времето към нашите непосредствени вчера; до стадиона на град Манчестър, до нощта на 10 април. Това е едно от онези места, където тези, които плащат най-много за привилегията, напускат първи, когато отборът им губи. Пътуващите фенове на Ливърпул, които продължаваха да пеят, докато домашните фенове търсеха такси отвън, не попадат в категорията на новите богаташи.

Следователно, преди две седмици шансовете на Ливърпул да се класира за полуфиналите бяха поставени под съмнение срещу военните богатства на Манчестър Сити. Но футболът е страхотен играч, което ще рече, че дразни големите ви планове. И никаква сума пари не можеше да промени поражението им в голия театър на футбола.

В BT Sports студио, Стивън Джерард, експертът, беше видян да клати глава в недоверие. Футболистът Стивън Джерард беше гръмоотводът на Ливърпул за чудеса и последният капитан на Ливърпул, който спечели Шампионската лига. Сигурно си мърмореше, „Този ​​гол на Салах изглеждаше точно като този на крал Кени на Уембли, ’78 г. Дързостта на този чип..." Но когато камерите на живо се върнаха към него в шоуто след мача, той пропусна първата част от своето прозрение.

Пеп Гуардиола и Манчестър Сити подхождаха към мача с тихо пренебрежение. Тактиката на Пеп за тотална атака, само с трима защитници отзад, хвърли открито предизвикателство към предната тройка на Ливърпул (и ръкавица по лицата на защитниците на Ливърпул).

Естествено, Мо Салах отбеляза гол. Преди и след гола в 55-ата минута и до свирката, Мо дрибъл и дрънкайки наоколо с увереността на усойница от юг от Сахара по пясъчните дюни. Последният път, когато видях защитници да танцуват на пръсти и пети, беше когато Фернандо Торес тичаше срещу тях.

В интервюто за мъжа на мача, Мо Салах беше забелязан да се опитва да насочи вниманието на камерата на BT Sports към пътуващите фенове на Ливърпул в далечния ъгъл. Имах чувството, че той би предпочел да бъде възможно най-далеч от камерата и възможно най-близо до съотборниците си.

На пълен работен ден, Юрген Клоп се ръкува с треньора на Манчестър Сити, Родолфо Борел. Борел е бивш директор на академията на Ливърпул, привлечен от по-богати и непосредствени перспективи. В същата нощ, Коутиньо и Рахим Стерлинг, играчи, които напуснаха кораба на Ливърпул, напуснаха Европа със съответните си отбори.

Футболен клуб Ливърпул отдели време, за да пристигне на собственото си парти. Пътят беше дълъг и криволичещ – не само за клуба, но и за играчите, които го представляват.

26-годишният Садио Мане, 6, 200 километра и 72 часа път от Седихоу, Сенегал, изпращаше целувки към камерата, надявайки се, че майка му гледа. Мане избяга от дома на 15 години, за да преследва футболната си мечта. Той искаше да бъде следващият Джордж Уеа – помощният нападател на Милан и носител на Златната топка през 1995 г. Уеа беше първият в линията на нов вид алтруистичен нападател, който настройва съотборниците си по-често, отколкото сам би вкарвал. Една плачеща майка накара Мане да се върне у дома и да отложи този план поне за няколко години. Отне Садио повече от 72 часа, за да стигне до тук. И като стигна до тук, той се грижи феновете на Ливърпул да не пропуснат Коутиньо.

Този отбор на Ливърпул не е просто купен. Юрген Клоп и др. са пробвали, избрани и доведени герои за изкупление от цяла Европа, и дестилираха всеки от техните индивидуални вкусове в уникална смес. Вече няма полъх на човек, който носи целия екип със себе си, нещо, от което отборите на Ливърпул от близкото минало бяха огорчени. За разлика от Тотнъм и Хари Кейн.

Този отбор на Ливърпул, начина, по който играят, има познат оттенък на Уембли '78. Кени Далглиш, човекът, който вкара победителя същата година срещу клуб Брюж, разпозна това от трибуните. Иън Ръш също го видя, пляскайки с усмивка, голяма колкото носа му. Докато 19-годишно местно момче от Ливърпул, Трент Александър-Арнолд, беше забелязан да се разхожда из терена с абсолютна изненада.

Трент беше избран от Юрген Клоп да играе от дясната страна на защитата в реванша, въпреки че получи жълт картон на името си. „Трент е съобразил времето си бягането перфектно, “, отбеляза експертът Лампард в шоуто след мача, "да се бори за място от десен бек за Световното първенство." Кайл Уокър, Първият избор на десен бек на Англия, беше поразен от съотборника на Трент, ляв бек Андрю Робъртсън в същия мач.

Но Англия не интересува толкова Трент, когато той ще играе за клуба си от детството на полуфиналите на Шампионската лига след няколко седмици. Той играе на тревни площи, целунати от остриетата на джентълменски десни бекове, Хавиер Занети и Стив Финан.

Трент влизаше в тази серия от мачове на фона на две ужасни представяния в лигата. Увереността на Юрген Клоп го изведе в лигата на най-добрите млади десни защитници в света, и открояващият се мъж на мача над двата крака.

Но само 1 минута, 57 секунди в тази игра, това изглеждаше леко несигурно. Габриел Жезус отбеляза удар. 1-3 при общ резултат. Кулата на силата на Ливърпул, бдителният Върджил нямаше да позволи завръщането да се случи. Неговата позиционна игра беше кукла в сянка от спомените за последния най-моден номер 4 на Ливърпул, Сами Хипия.

през второто полувреме, защитата на Ливърпул се засили и излезе с цялата хладна увереност на Джон Траволта в „Треска в събота вечер“. Втората топка беше спечелена от Ливърпул, и формата им стана по-компактна. Движенията на Манчестър Сити бяха поставени на лед. Когато Ливърпул разположи линия толкова висока, колкото бележките на Иън Гилън, във въздуха веднага се разнесе полъх на 70-те години на миналия век. Големият ван Дайк излъчваше ентусиазъм и увереност. Той е един от онези играчи, които карат отбора си да играе по-добре, изглежда по-добре. Което ни отвежда до Роберто Фирмино.

Кевин де Бройне трябва да измисли път над Боби Фирмино, преди да се бори с Мо Салах за Златната топка през следващите години. Малко е изненада защо песента на Боби Фирмино има същата мелодия като тази на Кевин Кийгън. Виждали сме Роберто Фирмино да играе с ливърпулската хитрост на Роби Фаулър, и с жестокостта на Могъща мишка с размазани крайници.

Казах на моите играчи на полувремето, „Ако искат топката от теб, ще трябва да те убият!”

– Юрген Клоп, интервю след мач срещу Ман Сити, 10 април

В еврейската митология, Големът е juggernaut-man, направен от глина, кал и камъни, вдъхнат в живот и контролиран от думи на дълг. По същия начин, Боби Фирмино е средството за философията на Юрген Клоп.

Der Bomber, крал Кев, беше помолен да пусне фигуративни гранати за Ливърпул от 70-те на Шанкли и Пейсли. В Ливърпул на Юрген Клоп, Фирмино е черно-белият Ронин във филмите на Акира Куросава.

Кинематографичното третиране, запазено за Ронин в японската култура, обикновено е това, което руснаците получават във филмите на Гай Ричи – те са послушни и неукротими. Беше само въпрос на време Боби да ограби топката на лявото крило и да вкара. В 77-ата минута, Боби хвърли катаната си, с бърза, наклонена черта на крака, и го завъртя.

В този отбор, видяхме обещанията за потенциал да се изплащат напред през годините. И сега, Виждам Андрю Робъртсън да предизвиква типа тътен в крилете Андреа Досена, Фабио Аурелио, Хосе Енрике, Джак Робинсън, Лий Пелтие, Крис Мавинга, Емилиано Инсуа, Очакваше се Брад Смит да предизвика.

Преди да разберем, Ливърпул е в последните 4 на Шампионската лига, за първи път от 10 години.

Сега Ливърпул има смела смесица от вяра и иновации. Изложени на щандовете, с нови песни, които се изработват със скорост на възли; пее толкова силно, че може да накара чайка да лети назад в чист ужас. Дрезгави гласове, взиращи се в миналото. на терена, заяващите крайници на Салах, грива, Фирмино и компания насочват духовете на вчерашните величия.

Слушайте внимателно гласа в главата си, четейки това. Слушайте внимателно, тъй като нито един отчет за мача няма да ви каже това: Случват се хубави неща, и ви е позволено да му се насладите. Позволено ви е понякога да сте пътник на задната седалка и да оставите живота да ви отведе където може. Например там, където мирмидонският импулс на настоящия сезон на Ливърпул отведе колективните ни надежди. Разрешено е да добавите тематичната песен от Титаник към гола на Мо Салах срещу Ман Сити, и да не се чувстват глупави за това.

Вярвам, че ви е позволено да се насладите на това, въпреки това, което казва някой хак/експерт. Вярвам, че ти е позволено да се наслаждаваш на това, дори ако партньорът ти мисли, че това е само игра или твоят партньор е педантичен задник. Уликите са там.

Отхвърленият гол на Лерой Сане беше отстранен. Ударът на Бърни Силва от ръба на наказателното поле към далечната греда отне удар по главата на Деян Ловрен. Това са някои от моментите, в които феновете забравят, но един отбор поглежда назад, когато самата съдба ги пожелава да продължат.

Завъртете точно това чувство на най-накрая! около главата ти като утаяване на добра напитка в чаша. В очакване.

Ако спечелим полуфиналите срещу Рома, напитките са за мен. Всичко, но не и основно бургундско, ум. Това може да е ретро Ливърпул.