Ревю на филма – Jawbone (2017)

Джими Маккейб (Джони Харис) беше шампион по бокс при младежи с големи перспективи, чийто живот се промени от по-лошо. На дъното и търсейки утеха в дъното на бутилка, той решава да се върне към единственото умение, което притежава.

Много над възрастта, в която всеки би го смятал за претендент, той се обръща към промоутъра Джо Пейдж (Иън МакШейн), за да му даде шанс в нелицензирани битки – въпреки неодобрението на Уилям Карни (Рей Уинстън), собственик на фитнес залата на Джими.

Традиционният формат на боксовия филм има боецът да върви отгоре надолу и след това се бори по пътя си обратно към изкуплението, но рядко се намира филм, в който главният герой започва с нищо. Може да бъде много по-малко безгрижен от някои боксови филми, може да не е подходящ за охладен филм в петък вечер, но представянето на Джими от Харис ви кара да осъзнаете колко далеч могат да паднат хората. Съжаляваш за Джими и бариерите, които той е изградил предимно за себе си, но също така получавате истинското чувство за надежда и изкупление, което той има, докато се влачи обратно нагоре, готов за нов кръг.

„Ще пострадаш. Но може би това е, което искате"

– Еди, говори с Джими за подготовката му за предстоящата му битка

Нашата оценка

4 звезди от 5