Основни учебни въпроси Ефективност на въздушните якета за конен спорт

Въздушните якета може да не предпазват състезателите от по-сериозни наранявания, според голямо проучване, проведено съвместно от университетите в Мелбърн и Сидни.

Изследователите установиха, че състезателите с въздушни якета са имали 1,7 пъти по-голяма вероятност от сериозни или фатални наранявания при падания по кръст в сравнение с ездачи, които не са допълнили задължителната си защита на тялото с надуваема защитна жилетка.

Анализът използва значително по-голяма извадкова база от предишни проучвания – изследвайки данните на 1819 състезатели, паднали на FEI състезания по целия свят, докато носеха въздушни якета, в сравнение с 1486, които паднаха, когато не са ги носили между 2015 и 2017 г.

Данните бяха категоризирани като „без/леко нараняване“ или „сериозно/смъртоносно нараняване“, от които последните са 102. 55% от падащите, носещи въздушни якета, представляват 67,6% от изходите от сериозни/фатални наранявания.

Тези изненадващи резултати са публикувани в Journal of Science and Medicine in Sport от изследователите Линдзи Нилунд, Питър Синклер, Пета Хичънс и Стивън Кобли.

Те подчертават, че това не означава, че въздушната риза допринася за наранявания, и препоръчват допълнителни изследвания, за да се разберат тези констатации, включително повече данни за резултатите от нараняванията, характеристиките на ездача и биомеханиката на паданията.

FEI, който предостави данните, съобщи, че няма официален запис дали 443 от падащите са носели въздушни якета, така че проучването първо третира тези ездачи, сякаш не са го правили. Втори анализ, изтриващ тези 443, не направи осезаема разлика – всъщност вероятността от сериозно нараняване се увеличи до 1,8%.

Изследователите предложиха редица „правдоподобни“ обяснения.

Първо, отделно проучване на въздушните якета, които обикновено се използват в Швейцария, показа, че за разгръщане на въздушна възглавница са необходими 150 до 593 нютона. Тази сила може да промени траекторията на падане на ездача и да го накара да кацне по-близо до коня и така да бъде по-изложен на утъпкване или смачкване.

Второ, надуването се случва по надлъжната ос на човешкия торс, което възпрепятства способността на ездача да се прибира и търкаля. Проучването твърди, че сценариите за падане обикновено са по-сложни от характеристиките на поглъщане на удара, които обикновено се измерват при вертикални тестове с падане в лаборатории.

Трето, шумът, издаван от патрона при задействане на надуване (около 87-98 децибела), може да стресне ездача и за момент да отклони вниманието от реакцията на предстоящото падане.

Четвърто, „остана възможността“ ездачи с по-голям риск от нараняване да изберат да носят въздушно яке.

Водещият изследовател, Линдзи Нилунд, е бивша олимпийска гимнастичка и треньор, която през последните години се превърна във видна фигура в лобито за безопасност на конния спорт в Австралия. Нилунд е приложил познанията си по гимнастика, за да помогне на ездачите да се справят по-добре в случай на падане, като изнася семинари в Австралия и е автор на Преживяване на неочакваното – Обучение по безопасност за ездачи с.