След няколко минути, доколкото войникът можеше да види, не беше останало нито едно живо същество върху обикновения и всеки храст и дърво по него, които вече не бяха почернел скелет, горяха. Хусарите бяха на пътя отвъд кривината на земята и той не видя нищо от тях.

По-късно този щит се издигна на крака на статив и стана първата от бойните машини, които бях виждал. Пистолетът, който управляваше, беше неограничен близо до Хорсел, за да командва пясъчните ями, и пристигането му беше това, което ускори действието. Когато стрелците отидоха в задната част, конят му стъпи в заешка дупка и слезе, като го хвърли в депресия на земята. В същия миг пистолетът гръмна зад него, боеприпасите се взривиха, огънят навсякъде около него и той се оказа, че лежи под купчина овъглени мъртви мъже и мъртви коне.

„Аз лежах неподвижно“, каза той, „уплашен до ума си, с предната четвърт на кон върху мен. Бяхме унищожени. И миризмата – добър Боже! Като изгорено месо! Бях наранен през гърба от падането на коня и там трябваше да лежа, докато се почувствам по-добре. Точно както парадът беше преди минута – след това се препънете, ударете, замахнете!”

Заглавие H1

Заглавие H2

Заглавие H3

Заглавие H4

Заглавие H5

Заглавие H4

Дълго време се беше криел под мъртвия кон, надничаше крадешком през общия. Мъжете от Кардиган се бяха опитали да се втурнат, в схватка, в ямата, просто за да бъдат пометени от съществуването. Тогава чудовището се изправи на крака и бе започнало да се разхожда спокойно насам-натам през обикновения сред малцината бегълци, като качулката му се въртеше точно като главата на човешко същество с качулка. Някаква ръка носеше сложен метален корпус, около който проблясваха зелени светкавици, а от фунията на това димеше Heat-Ray.

1. Чуваше марсианците да тракат за известно време и след това замряха.
2. Гигантът спаси станция Уокинг и нейната група от къщи до последно; след това в един миг Топлинният лъч беше задействан и градът се превърна в купчина огнени руини.
3. Тогава Нещото изключи Heat-Ray и, като обърна гръб на артилеристите, започна да се отдалечава към тлеещите борови гори, които приютяваха втория цилиндър.
4. При това от ямата се изгради втори блестящ Титан.

Второто чудовище последва първото и при това артилеристът започна да пълзи много предпазливо през горещата пепел от пирен към Хорсел. Той успява да влезе жив в канавката край пътя и така избяга в Уокинг. Там историята му стана еякулативна. Мястото беше непроходимо. Изглежда, че там имаше няколко живи хора, в по-голямата си част неистови и много изгорени и попарени. Той беше обърнат настрани от огъня и се скри сред някои почти изгарящи купища счупени стени, когато един от марсианските гиганти се върна. Той видя как този преследва човек, хваща го с едно от стоманените си пипала и блъска главата му в ствола на бор. Най-после, след настъпването на нощта, артилеристът се втурна към него и надхвърли железопътния насип.

Оттогава той се крачеше към Мейбъри с надеждата да се измъкне от опасността към Лондон. Хората се криеха в окопи и мазета и много от оцелелите бяха тръгнали към село Уокинг и Сенд. Беше погълнат от жажда, докато не намери един от водопроводите близо до жп арката разбит и водата бълбука като извор на пътя.

Това беше историята, която получих от него, малко по малко. Той стана по-спокоен, като ми разказваше и се опитваше да ме накара да видя нещата, които беше видял. Той не е ял нищо от обяд, каза ми в началото на разказа си, и аз намерих малко овнешко месо и хляб в килера и го донесох в стаята. Не запалихме лампа от страх да не привлечем марсианците и винаги и отново ръцете ни докосваха хляб или месо. Докато той говореше, нещата за нас излязоха мрачно от тъмнината, а стъпканите храсти и счупените розови дървета пред прозореца се откроиха. Изглежда, че няколко мъже или животни са се втурнали през моравата. Започнах да виждам лицето му, почерняло и изтощено, както без съмнение и моето.

Когато приключихме с храненето, тихо се качихме нагоре в кабинета ми и аз отново погледнах през отворения прозорец. За една нощ долината се превърна в долина от пепел. Сега пожарите намаляха. Там, където преди бяха пламъците, сега имаше струйки дим; но безбройните руини на разбити и изкормени къщи и взривени и почернели дървета, които нощта беше скрила, сега изпъкваха мършави и ужасни в безмилостната светлина на зората. И все пак тук-там някой обект имаше късмета да избяга — бял железопътен сигнал тук, краят на оранжерия там, бял и свеж сред останките. Никога преди в историята на войната унищожението не е било толкова безразборно и толкова универсално. И сияещи от нарастващата светлина на изтока, трима от металните гиганти стояха около ямата, а капаците им се въртяха, сякаш наблюдаваха запустението, което направиха.