Милуол 0-3 Фулъм Рейтинг на играчите:Макдоналд Кинг
Докато Милуол играеше лондонското дерби в петък вечер като олимпийски спринтьор, Фулъм го изигра като маратонец:последният излезе на върха благодарение на голове през второто полувреме на Райън Сесеньон, Кевин Макдоналд и Александър Митрович. Ето нашите оценки на играчите от победа с 3:0 като гост за белите.
Лъвовете
Джордан Арчър – след като наскоро показа отлично представяне в Барнсли и Шефилд Юнайтед, това беше много почивен ден за Арчър. Той можеше само да парира усилията на Митрович в натрупването до откривател и можеше да се справи много по-добре с далечния играч на Макдоналдс – използваната лява ръка трябваше да използва дясната. 2
Малон Ромео – представляваше заплаха в началото с мощните си бягания, но на моменти показваше наивност в защита, най-вече за първия гол на Фулъм, когато не успя да проследи бягането на Сесеньон. 3
Шон Хътчинсън – той беше толкова запален да се справи с Митрович, че не винаги беше наясно с алтернативните заплахи. Бореше се дори да сдържа сърбина след втория гол, когато играчите около него бутнаха напред и той остана изолиран. 3
Джейк Купър - удари гредата след три минути и не беше основен виновник за спада на Милуол през второто полувреме. Той обаче можеше да остане по-близо до Митрович за трети гол, когато Калас излезе напред. 5
Джеймс Мередит - по-неохотен да подкрепи атаката от Ромео, но отчасти поради това, той срещна по-малко проблеми в защита. 5
Джед Уолъс – представляваше заплаха в началото с директното си участие, едно от усилията му, изискващо изчистване на гол линията от Ream. Бавно се закрива в третия дефанзивен гол и това се оказа проблематично за втория гол. 5
Шон Уилямс – едно или две прости доставки в началото причиниха проблеми и той може би се приближи най-близо до Милуол през второто полувреме със спекулативен удар право към вратаря. Направи брилянтно предизвикателство на Кеърни, за да даде тон рано, но не можа да издържи тази агресия. 4
Джордж Савил – бърз да прави предизвикателства в началото, но скоро прие по-сдържана роля, вероятно по дизайн, но по-вероятно поради уморителни крака, което видяхме по начина, по който той се подхлъзна в натрупването до второто. 3
Бен Маршал – направи няколко отлични доставки, от които Милуол можеше да отбележи през първото полувреме, но беше по-тих след почивката, преди да бъде отстранен в средата на второто полувреме. 6
Лий Грегъри – не можа да се свърже с полушансовете и пресичанията, които му се изправиха. Не си играеше с огъня и шофирането, което очаквахме от него. 3
Стив Морисън – фокусна точка на атаките на Милуол в началото, но скоро се превърна в периферна фигура. Притежанието на Фулъм означаваше, че той е или на мили от действието, или принудени да се върнат в защитна роля. 3
Том Елиът (на 65) – обикновено ефективен от пейката, но в този случай присъствието на трима нападатели просто даде на Фулъм повече пространство в централните зони за манипулиране. 4
Тим Кейхил (на 77) – може би е имал късмет да избегне изгонването заради лакътя на Фредерикс. 4
Ейдън О’Брайън (на 85)
Белите
Маркус Бетинели – получи най-малкия контакт с ранния удар на Купър, преди да завърши двойно спасяване, като отказа Уилямс, от когото той също направи по-просто спиране във втория период. Впечатляващо разпределение. 7
Райън Фредерикс – Фулъм беше склонен да атакува или отляво, или в централни зони, така че ролята на Фредерикс не беше толкова важна, както обикновено. Ако той се опитваше да насочва напред всеки път, когато получи топката, както му харесва, играта може да е приела по-високо темпо, което – в този случай – не би подхождало на неговите съотборници. 6
Денис Одой – виновен, че остави Купър да избяга от вниманието му рано и въпреки че той постоянно се подобряваше, той не беше толкова впечатляващ като партньора си. Трудно е да се избегне усещането, което Фулъм може да направи с по-голям централен защитник, способен да се справи с доставките, когато мачовете не се играят при техните условия. 6
Тим Рийм – тъй като беше толкова уверен в пренасянето на топката в противниковата половина, Морисън беше принуден да се върне в райони, където не искаше да отиде. Страхотно блокиране на голлинията от Уолъс през първото полувреме. 9
Matt Targett – представляваше заплаха отляво през първото полувреме с една или две хубави доставки. Не толкова приключенски след почивката, но помогна на Фулъм да управлява играта. 8
Стефан Йохансен – най-отдалеченият нападател от триото в халфовата линия, Йохансен обвърза играта и потърси убийствения пас в последната третина. Влиянието нараства с напредването на играта. 9
Кевин Макдоналд – най-дълбокият от тримата полузащитници, често търсят простия пас, за да убият темпото на играта по начин, който подхожда на Фулъм. Заслужи гола си – впечатляващ удар от разстояние. 10
Том Кеърни – хванат веднъж рано и обърна гръб на усилията на Уилямс през второто полувреме, но сме придирчиви. Действа по-дълбоко, отколкото видяхме миналия сезон и помогна на Макдоналд да зададе темпото, докато Фулъм нараства контрола. 8
Лукас Пиазон – тихо начало, но от четвърт час нататък той започна да намира някои добри позиции зад халфовата линия, прехвърляне на топката бързо. Без непременно да крадеш шоуто, той допринесе за плавността на изпълнението. 8
Александър Митрович – за първите 60 минути, това беше случай на заемане на Хътчинсън, за да позволи на други играчи повече място. Той влезе в себе си повече в този последен половин час, когато се отвориха пропуски, които му позволиха наистина да тормози двамата централни защитници, както направи, като отбеляза третия гол. Чудесно безкористен дисплей. 9
Райън Сесеньон – не за първи път този сезон, той беше почти анонимен в играта за натрупване и в резултат на това, той стана много по-труден за отбелязване. Когато възникнат възможности, той избухва в голмайсторски позиции – както видяхме за откривателя – почти като бракониер, който играе встрани. 8
Томаш Калас (на 83) – прекрасен валс през халфовата линия на Милуол, преди да изпревари Митрович за трета. Калас е централен защитник, но не бихте го предположили! 7
Сайръс Кристи (на 90+2)