Пионерска река на гълъбите

Тогава отвъд завоя брат ми отново спря. Госпожица Елфинстоун беше бяла и бледа, а снаха й седеше и плачеше, твърде нещастна дори да се обади на „Джордж“. Брат ми беше ужасен и объркан. Веднага след като се оттеглиха, той осъзна колко спешно и неизбежно е да се опита това преминаване. Той се обърна към мис Елфинстоун, внезапно решителен. Трябва да вървим натам — каза той и отново поведе понито.

За втори път този ден това момиче доказа качеството си. За да си проправят път в пороя от хора, брат ми се хвърли в трафика и задържи таксиметров кон, докато тя караше понито през главата му. Една каруца блокира за момент колелата и откъсна дълъг треп от шезлонга. След миг те бяха хванати и отнесени напред от потока. Брат ми, с червени белези от камшика на таксиджията по лицето и ръцете, се качи в шезлонга и пое юздите от нея. Насочете револвера към мъжа отзад — каза той, като й го даде, — ако ни притисне твърде силно. Не! – насочи го към коня му.”

След това започна да търси възможност да мине надясно през пътя. Но веднъж в потока той сякаш загуби желание, за да стане част от този прашен път. Те преминаха през Чипинг Барнет с потока; те бяха на почти една миля отвъд центъра на града, преди да се бият от другата страна на пътя. Беше глъч и объркване неописуемо; но в и извън града пътят се разклонява многократно и това до известна степен облекчава стреса.

Те удариха на изток през Хадли и там от двете страни на пътя, а на друго място по-нататък се натъкнаха на голямо множество хора, които пиеха при потока, някои се бореха да стигнат до водата. А по-нататък, от затишие близо до Ийст Барнет, те видяха два влака, които вървяха бавно един след друг без сигнал и заповед — влакове, гъмжащи от хора, с мъже дори сред въглищата зад двигателите — вървящи на север покрай Голямата северна железница. Брат ми предполага, че трябва да са се напълнили извън Лондон, тъй като по това време яростният ужас на хората направи централните крайни точки невъзможни.

Близо до това място те спряха до края на следобеда, тъй като насилието на деня вече беше напълно изтощило и тримата. Те започнаха да страдат от началото на глад; нощта беше студена и никой от тях не посмя да заспи. А вечерта много хора дойдоха бързащи по пътя в близост до мястото им за спирка, бягайки от неизвестни опасности пред тях и тръгвайки в посоката, от която беше дошъл брат ми.

Ако марсианците са имали за цел само унищожение, те може би в понеделник щяха да унищожат цялото население на Лондон, тъй като то се разпространяваше бавно из родните окръзи. Не само по пътя през Барнет, но и през Edgware и Waltham Abbey, и по пътищата на изток към Саутенд и Шубъринес и на юг от Темза към Дийл и Броудстейърс, изляха същия неистов разгром. Ако човек можеше да окачи онази юнска сутрин в балон в пламтящото синьо над Лондон, всеки път на север и изток, излизащ от заплетения лабиринт от улици, щеше да изглежда почернен от струящите се бегълци, всяка точка е човешка агония от ужас и физическо страдание . Изложих надълго и нашироко в последната глава разказа на брат ми за пътя през Чипинг Барнет, за да могат читателите ми да разберат как този рояк от черни точки изглеждаше на един от засегнатите. Никога преди в историята на света такава маса от човешки същества не се е движила и страдала заедно. Легендарните войски на готи и хуни, най-големите армии, които Азия някога е виждала, биха били само капка в това течение. И това не беше дисциплиниран марш; това беше блъсканица – блъсканица гигантска и ужасна – без ред и без цел, шест милиона души невъоръжени и обезпечени, каращи през глава. Това беше началото на разгрома на цивилизацията, на клането на човечеството.

А отвъд сините хълмове, които се издигат на юг от реката, блестящите марсианци отиваха насам-натам, спокойно и методично разпръсквайки своя отровен облак над този участък от страната и след това над онзи, като го полагаха отново с парните си струи, когато беше служил неговата цел и завземане на завладяната страна. Изглежда, че целят не толкова изтребление, колкото пълно деморализиране и унищожаване на всяка опозиция. Те взривиха всички складове с барут, които попаднаха, прерязаха всеки телеграф и разбиха железниците тук-там. Те удряха човечеството. Изглежда, че не бързаха да разширят полето на своите операции и не излязоха извън централната част на Лондон през целия този ден. Възможно е много значителен брой хора в Лондон да останат в къщите си до понеделник сутринта. Сигурно е, че мнозина загинаха у дома, задушени от Черния дим.