Защо хората обичат шума от поемането на риск

Всички обичаме да поемаме риск, който предизвиква адреналин. Ето защо има над 100 екстремни спорта, които можете да поемете като хоби. Но какво е това в акта на поемане на риск, което ни напомпва толкова? Страхът от неизвестното ли е, или обичаме да се смеем пред опасността? Каквото и да е, решихме да разгледаме по-отблизо.

Химикалите ли са?

Под химикали имаме предвид допамин, който наричаме още „химикал на удоволствието“. Сега, ако не знаете какво е допамин, тогава не сме сигурни, че сте на правилния уебсайт, но ще преминем през кратко обобщение, в случай че сте забравили. Допаминът е невротрансмитер, който изпраща сигнали между нервните клетки на мозъка. Много от тези допаминови неврони започват да стават малко активни, след като ви се случи нещо неочаквано. Резултатът е нещо подобно на естествено високо ниво, което ви кара да се чувствате супер удовлетворени.

Тази мозъчна дейност се осъществява, когато вкусите нещо хубаво или изпитате друго приятно усещане. Случва се и когато правиш нещо и очакваш победа или добър резултат. Това е като когато скачаш от самолет или правиш бънджи скок. Това усещане е толкова добро, че ви примамва да потърсите всяка дейност, която предизвиква същата реакция в мозъка ви. Може би затова всички сме пристрастени към екстремните спортове.

Но това не е физическо нещо

Колкото и да е смешно, не физическият или спортният акт на поемане на риск предизвиква кръвта. Вземете покера, например, игра, в която рискът е неразделна част от всяко решение, което вземете. Все пак това е спорт, при който играчите почти не се движат.

Въпреки това, треньорът по покер мисленето Елиът Роу оприличи покера на екстремни спортове, когато предположи, че има значителни прилики между сега прочутото безплатно самостоятелно изкачване на свободното изкачване на Ел Капитан в Национален парк Йосемити от Алекс Хонолд и как той подготвя покер играчите да поемат рискове на масата. И двата спорта изискват много подготовка по отношение на мисленето и двата предлагат на човека огромни награди, ако успеят. Всяка хватка в катеренето е изчислен риск, подобно на всяко решение, взето на покер масата.

Роу е прав. Въпреки че много от нас обичат физичността на екстремните спортове, има много рисковани хобита, които не включват адски много физическа активност. И с тези допаминови неврони, които нямат търпение да се захванат за работа, за да зарадват мозъка ви, не е чудно, че много от нас продължават да търсят рисковани начинания.

И така, защо не сме еднакви?

Това е големият въпрос. Сигурни сме, че имате много приятели, които се мръщят на разходките ви през уикенда нагоре и надолу по планината. Вероятно имате и членове на семейството, които клатят глави от любовта ви да скачате от сгради или да се блъскате по черен път с главоломна скорост. Но всички те имат същите допаминови неврони като нас, така че защо не търсят същите възможности за това естествено високо ниво?

Отговорът се крие в това как възприемаме риска. Повечето хора с удоволствие ще откажат награда, която включва високо ниво на риск. Вземете например нещо като парапланеризъм. Но с удоволствие ще поемем по-малък риск, като например закупуване на лотариен билет. След това има вид риск. Някои хора не са склонни към риска от физическо нараняване, докато други може да се почувстват слаби в коленете при мисълта, че ще загубят $3, похарчени за този лотариен билет. Като цяло хората, които обичат екстремните спортове, не се притесняват твърде много от физически наранявания. Те възприемат високото като струващо риска да се наранят.

Тук роля играе и инстинктът за защита. Ако някой е на ограда относно поемането на риск, тогава потенциалът от физическо нараняване може да го тласне към по-безопасния вариант. Всъщност това е вероятно защо екстремните спортове не са толкова популярни, колкото другите по-масови спортове. Тогава, от друга страна, имаме рискове, които включват пари или загуба на артикул или дори вашето време. Това са неща, които много от нас смятат, че могат да си позволят да загубят част от тях, тъй като загубата не причинява никаква физическа болка на тялото ни. Отново всичко опира до това самосъхранение.

Така че, както виждате, ние, любителите на екстремните спортове, сме различна порода. Разбира се, нашите приятели и семейство може да имат същите допаминови неврони, но те имат нещо, което ние нямаме. Те имат този присъщ страх, че ще бъдат наранени и щом този риск влезе в игра, няма награда, която смятат, че си заслужава. За нас обаче рискът винаги си заслужава. Всъщност това е, което прави цялото нещо полезно.