Дневник на един студен водолаз, част III
Тъй като температурата у дома продължава да пада, повечето водолази окачват неопрените си костюми за сезона. Но миналия уикенд, двама студенти по гмуркане издържаха студа и посетиха центъра за гмуркане, където преподавам, искат да преминат курса си за напреднали. С удоволствие се задължихме, след като ги информирах за това какво да очакват по отношение на температурата и времето.
Обикновено завършваме курсове за напреднали през уикенда, прави гмуркане в петък вечер и следващите гмуркания в събота и неделя. Температурите се колебаеха над 50-те, но прогнозата обещаваше, че ще стане невероятно хладно, с температури около минус малко преди зазоряване в събота.
за щастие, температурите на водата не са паднали толкова драматично, така че щяхме да бъдем доста плътно прилепнали в дебелите си костюми, във вода, която беше около 55 градуса. Истинското предизвикателство ще дойде, когато изплуваме, и двамата ми ученици трябваше да потръпнат в уличните си дрехи.
Влизане в топло, бързото изсушаване на дрехите е от ключово значение - и топлата напитка също е голяма помощ. Затова се погрижих да опаковам допълнителни кърпи и термос с кафе.
Петък вечер дойде, и след брифинг в магазина, тръгнахме към плажа наблизо, което предлагаше плитко, защитена вода — идеална за първо нощно гмуркане. Усещането, когато водата заля костюмите ни, беше хладна, но не прекалено студена вода. Пуснахме светлините и започнахме гмуркането. Видимостта е по-добра през по-хладните месеци, и морският живот също е по-изобилен; забелязахме сьомга, скариди и змиорки. Излязохме от водата, преди да ни е станало твърде студено, и бързо сменихме неопрените си костюми. Докато обсъждахме гмуркането на горещо кафе, двамата студенти се удивиха на всички неща, които бяхме видели. тъмно, студената вода през есенната нощ е приблизително толкова далеч от ваканционното гмуркане в тропически води, колкото можете да получите, и все пак, тези момчета бликаха над това. Те несъмнено бяха още една двойка подготвящи се водолази със студена вода. Напомних им да се хранят обилно, когато се приберат вкъщи, за да компенсират калориите, които са използвали, за да се стоплят, и тръгнахме към нощта.